Живял някога един мъник.Вика ли му Лапа - бил наследил големите длани от баща си. Той бил младо момченце, което незнаело нищо за света.То обитавало брега на едно езеро, велико езеро, в неговите очи. С времето момчето растяло. Препятсвия се издигали едно след друго пред него, но той ги преборвал; за да не изменям историята много, трябва да кажа, че всяка пречка независимо, че била решавана трудно или най-често по грешния начин, била важна. Всяка малка стъпка изграждала Лапа такъв, какъвто вярвал и са го учили ,че трябва да стане.
Лапа го било страх от водата, и не от самата вода, а от това вероятно какво би могло да се случи на другите и дали би било много болезнено и неприятно за другите, ако се удави.Не се мяркал много покрай кея. С времето станал спокоен. Спокойствието го завладяло. Започнал да излиза на риболов навътре в езерото. Незавасимо дали е бурно, мрачно, ветровито или е слънчево на Лапа не му правело впечатление - той бил спокоен.
Езерото му станало малко. Лапа се преместил на брега на морето.
Първия път , когато стъпил на брега му той бил възхитен. Той бил убеден, че е намерил мястото, където ще се превърне в нещо ново. Започнал начисто, поне така си мислил той. Човек е такъв, какъвто е. След месец бурни емоции и опит за ново съществуване, Лапа намерил отново себе си в спокойствието. Онова спокойствие, което бил оставил в далечното вече езеро. Кипящото море успяло да предизвика нови реакции в Лапа, но само временни. Морето се опитвало да изкуши Лапа с даровете, които нощно време пенливите вълни изхвърлят на брега. Колко време, обаче може да се радва малко бебе на нова дрънкулка. Лапа свикнал дори с тези приумици на вълните. Еднообразието, скуката, безличието, умората и спокойствието се слели в едно монотонно състояние, в което бил потопен Лапа. Не се трогвал от нищо. Дните минавали, седмиците летяли, а месеците не се усещали. Лапа виждал, че се превръща в нищо. В такова дето е нищо, просто няма как да се опише по-добре, и все пак - всичко в което вярвал, поне веднъж смачкано; всекиго на когото вярвал - поне веднъж Лапа го е разочаровал; Ако в началото Лапа в мечтите си е бил голяма нежна, справедлива, силна и добре позната на всички мечка, то сега се бе превърнал в лаком като лисица, инат като магаре, изнервящ като дърта свекърва, ненаситен(в лошия смисъл) като Мечо Пух за мед - безформен звяр.
Но случило се така, че един ден Лапа се озовал пак пред онова спокойно езеро. Като малък често се бил гледал в плисукащата се до брега вода, представяйки си бъдещият изящен Мечок, в който ще се превърне. Лапа се сетил за тези си приумици като малък и нещо го жегнало, нещо го подтикнало да повтори тази безмислена детинщина. Лапа се вцепенил. В отражението той видял Звяра. Разбрал в какво се е превърнал, но дали осъзнавал сериозността и дали ще има волята и желанието да промени себе си...
Другият път - повече !
Няма коментари:
Публикуване на коментар