The Spirit of Adventure

"Духът на приключението" е нещото, което ни води напред в живота. Той е контейнер на мечтите ни. Там държим всички измислени моменти и същества, отглеждаме желанията си и храним копнежите си. Той е дух, той е балон пълен с въздух, но от най-големите. Той е дирижабълът в който съзнанието ни достига висините на въображението.

Нека да го спукаме и да видим какво ще изскочи :)

за Гъбълите

Гъбълите са обитатели на обитаемите пространства. Живеят там, където другите същества могат да ги видят. Обичат да общуват с всички видове. Опасността не ги плаши, те не знаят какво е страх. Имат странни привички: необичат да се цапат, защото обичат да са чисти; не харесват водата, защото поврежда естествения им цвят. Езикът им, не е точно от думи. Общуват посредством жестове и звуци. Ако няма други видове покрай тях могат да общуват дори без да се помръднат. Мислят общо, но си имат и свои интереси, размисли и стремежи. Живеят заедно на пасажи, но не са зависими един от друг. Могат да летят, но обичат да ходят. Всички са равни, властта и манията за величие са им непонятни. Нямат дума обясняваща взаимоотношенията им със света. Вселената не ги интересува. Времето е само фиктивно нещо. Живеят заради красотата от обитаването. Неразбират идеите за начало и край, за преди после. Всичко е сега, а със „скоро” изказват интереса си към нещата, които ще направят, но искат да приключат със заниманието си.

Сън от времето

Притъмнява. Слънцето се скрива.
На смяна в планинската кула, застъпва младия отогворник за времето Толеснал. Отговорно приема едва шестата си смяна и застава на пост, отменяйки Азонг-Орп .

Толеснал остава сам в кулата. Внимава да не прави резки промени в налягането.
Клепачите му натежават. Облаците се събират. Очите му шарят. Небето примигва. Тялото му се отпуска. Тъмно като в рог. Прокрадва се образ. Блесва светкавица. Сърцето му забързва. Гръмотевичен тътен. Затаява дъх. Ураган завилнява. Вижда лице. Небето се осветява. Атидорфа е. Ярък небосвод. Усеща я. Заваляват цветя. Тя се усмихва. Слънчеви лъчи се прокрадват. "Като в сън." - прошепва тя. Отваря очи.

Възцарил се е хаос. Примигва. Небето се затъмнява. Жадно се прозява. Вятъра засвирва свирепо. Примлясква жадно. Нищо не вали. Отпива от шишето с грог. Завалява пороен дъжд. Есенната картина е възстановена!
Старателно поставя точка в една книга и записва:
"20 сек Хаос; без жертви; евентуални трайни щети - неустановени"