17 октомври 2009

за Гъбълите

Гъбълите са обитатели на обитаемите пространства. Живеят там, където другите същества могат да ги видят. Обичат да общуват с всички видове. Опасността не ги плаши, те не знаят какво е страх. Имат странни привички: необичат да се цапат, защото обичат да са чисти; не харесват водата, защото поврежда естествения им цвят. Езикът им, не е точно от думи. Общуват посредством жестове и звуци. Ако няма други видове покрай тях могат да общуват дори без да се помръднат. Мислят общо, но си имат и свои интереси, размисли и стремежи. Живеят заедно на пасажи, но не са зависими един от друг. Могат да летят, но обичат да ходят. Всички са равни, властта и манията за величие са им непонятни. Нямат дума обясняваща взаимоотношенията им със света. Вселената не ги интересува. Времето е само фиктивно нещо. Живеят заради красотата от обитаването. Неразбират идеите за начало и край, за преди после. Всичко е сега, а със „скоро” изказват интереса си към нещата, които ще направят, но искат да приключат със заниманието си.

Няма коментари: