Стоя си аз, без да пиша, без да се занимавам с това... наричища себе си blog и познайте какво получавам - критики. Как е възможно това , та аз дори не пиша в него ( критиката беше за това). И напълно в мой стил нека да си намеря оправдание...
ИмаХ собствено виждане за това какво се прави в един блог, аз го ползвах за приятел на когото казваш това онова, е явно съм грешал. Просто са ми липсвали достатъчно добри приятели на които да бръмча всеки ден. Съжалявам blog-че, вече ако се сетя да ти пиша - няма да е същото! Ще си говорим за неща различни от мадами( не че съм ти говорил за това ), лични изживявания и т.н. Така , така, не стига че говоря на blog ами и му се обяснявам.. и все пак за да ви откажа от идеята да погледнете тук ,по каквато и невероятна причина да сте попаднали, ще ви кажа, че от сега натаък ще продължавам да пиша неграмотно и на всичкото отгоре ще ви споменавам най- вероятно матрици, пространства, линейни оператори, булеви функции и... уфф трябваше да попрочета още малко за да мога да ви стресна.. и все пак ще пиша още и още все пак :) ще се повтарям и ще дрънкам глупости...
зъ т'ва, по-дууре си зиай шапката, чантата, гащите и кажи на майка си, чи съм та ...
if (you==girl) cout<<"..." // не съм в настроение за псувни
else cout<<" аз с ге**ве не се занимаам "; //пак ма удари лигата
25 декември 2007
27 септември 2007
The Day I Left...
Настъпи и деня, в който се налага да замина. Затваряме една страница, за да започнем цяла нова глава. Желание, страх и тъга мътят главата ми. Единствено се радвам, че "разгръщането" бе подобаващо - събиране с малко дивеене и пийване с любимте ми съученици (вече бивши, но завинаги мои). Хойкането тепърва започва, както и истинския живот, "да видиш, хубаво ли е" :) . Страх ме е, че още не съм го осъзнал.. за тези, които тъгуват и са по-чувствителни или пък не са го осъзнали и те - не се мъчете, става само по- тежко. Намерете си някакво занимание, някой нов приятел ( ако сте изпратили на далеко сегашните си ), запълнете си съзнанието, не му давайте да си почива, просто да витае и да се връща към "Добрите стари Времена". Кажете едно " чао! " преди да тръгнете на познатите и приятелите, и тръгнете; времето минава бързо когато не мислиш за него и се проточва когато зорко го следим. Едно мигване и вече ще сме се върнали, така както минаха и последните пет години - просто миг. Много спомени, преживявания и неизказани желания остават потулени, и за дълго скрити, на сигурно в миналото.
Има още много неща, за които не мога да намеря думи да ги опиша, но така е ,все пак съм математик, а не литератор.Достатъчно разтресох Добрич, само ще кажа: " Пази се София, аз идвам! "
Don't worry... be afraid... I'll be back.
22 юли 2007
Пак на глас
Днес си е голяма лудница де. Събуждат ме в 8 и 30 ч и сестрата иска на лекар да я водя, ми добре ама аз преди 9 не мога да стана и да мисля , да не говорим за хоикане. Аз кум 9 ставам живвам до кум и 15 и към 10.05 сме при лекаря. Познай ми той още не бил дошъл . Пред нас 3 лапита с родителите си ше го преживеем колко са трима... Лекарката идва към 10.35-40 , влиза първото, влиза второто, накрая и третото и хоп наш ред и таман да влезем едно лапи в инвалидна количка, кво да го праиш пуснахме го , и неговата не е лесна. Обаче мамиту им и мангали и цигани и всички там наши мургави лайна, едно бебе с майката и бабата умъкна са мамиту му пред нас тва става в 11.35. А май забравих да спомена имах час по кормуване в 11 и 45 по принцип, добре че човека имал работа и като му звъннах го отложи за 12.10 . И търпението вече изчерпано тъз мангалка кат влезе и теглих едни путки майни на глас така и малко ми мина, но не ми беше достатъчно де. Все пак към 12 и 40 влязохме за щастие сестрата от нищо страшно не беше болна само некви мехлемчета нещо и дадоха и за смукане - гърлото . После ест я попришпорих да можем се приберем навреме. С 5 мин закъснение успях да ида за шофирането, имах жреме около 15 мин да се помоткам в къщи, сестра ми незнам как издържа на темпото.
part 2 - Driving
Та карам си аз ест 23 час нямам си и представа кво прая, нищо че имам само 1 час до изпита, правя не малко грешки основно около оглеждането при ляв завой. Карам си малко неуверено ,бавно покрай болницата, в ляво са спрели кола до кола, насреща двийение, място колкото да се разминеш, цялото ми внимание е върху тва да не изчаткам някои или пък да не да се кача на тротоара. Вниманието ми е там , колита тъкмо понамаляха и се успокоих и едно лапенци, малко дете тича по улицата, дошло изневиделица, добре че инструктора до мен ми натисна спирачките. Паниката ме беше хванала а той реши и и да ми повика малко та да се "поуспокоя" сигурно, незнам. Това ме накара да се замисля наистина толкова ли мн искам книжка, за да поема отговорност за всички на пътя докато карам, щото не детето а шофйора е виновника. Взе ми се акъла, че и накрая ми вика мн показателни грешки съм направил."Къде отиваш ти бе?" мен ми се изпоти лайното дет се вика щото утре като взема книжката и пак изкочи, дали ще съумея да отреагирам веднага? Това не знам как ще го преживея но да се надяваме че ще успея щото иначе на изпита ще се издъня а той е едва след 5дни. Часа ми свърши и се качи друго момче. Помолих и ме свалиха на центъра.
part3 - Pharmacy
Остана най-важната част - да купя лекарствата на бащата и на сестрата. Лудостта ест е при по - големите, затова и там беше забавната част. Да вметна само, че докато чакахме лекарката да дойде за сестра ми там, аз отидох при заместващия личния лекар на бащата за да му изпишетам по здравната каса. Та слизам аз на центъра,след като съм карал и за малко да прегазя лапито, в леко нетрезвомислешо състояние( нетрезвото доиде след случката с лапито, да не мислите че пиян карам ). Отивам аз в "Марешки" , чакам си реда и им давам там книжката с рецептата, те ми казват че не мойело то така и двете работи на една рецепта и ми я връщат.Отивам във втора аптека там ми я взеха и таман да ми дадат лекарствата и хоп педерастите от "марешки" си сложели печата и само там вече може да се изпълни. Решавам че лекаря няма да ми откаже да ми напише нова и се връштам до полклиниката. Чукам -няма никой, ми той човека си е тръгнал. Реших че тези от "марешки" ще поддадат и се връщам там. Мамиту им само ме ядосаха още повече - не ставало то така никъде нямало да я изпълнят така или иначе, не ми се занимаваше, щото ми стана ясно че няма ми помогнат и си тръгнах. Помислих малко и реших да си пробвам за последно късмета, щото ако се прибера без лекарства, бащата няма други а той лесно дига кръвно и просто е достатъчно сложно за да го занимавам и него, а аз да не сам малък в крайна сметка. Отидох при мойта лекарка, която беше така мила да припише рецептата както трябва,всяко лекарство на отделна рецепта, и да фълшифицира подписа на доктора на тати и да ме спаси от мъките ми.А да кажа, първия ми искаше пари, а моята я питах и тя отказа , Евала! Аферим! дет му са вика.Всичко като е наред ест мина по вода в аптеката и ест не ги взех от "ма(га)решки" а от друга аптека.
Прибирам си се в къщи. Часът 15h деня едва сега започва. Колко ли други неща още могат да ми се случат??
Goodbye Crocodile !
6 април 2007 15:57
part 2 - Driving
Та карам си аз ест 23 час нямам си и представа кво прая, нищо че имам само 1 час до изпита, правя не малко грешки основно около оглеждането при ляв завой. Карам си малко неуверено ,бавно покрай болницата, в ляво са спрели кола до кола, насреща двийение, място колкото да се разминеш, цялото ми внимание е върху тва да не изчаткам някои или пък да не да се кача на тротоара. Вниманието ми е там , колита тъкмо понамаляха и се успокоих и едно лапенци, малко дете тича по улицата, дошло изневиделица, добре че инструктора до мен ми натисна спирачките. Паниката ме беше хванала а той реши и и да ми повика малко та да се "поуспокоя" сигурно, незнам. Това ме накара да се замисля наистина толкова ли мн искам книжка, за да поема отговорност за всички на пътя докато карам, щото не детето а шофйора е виновника. Взе ми се акъла, че и накрая ми вика мн показателни грешки съм направил."Къде отиваш ти бе?" мен ми се изпоти лайното дет се вика щото утре като взема книжката и пак изкочи, дали ще съумея да отреагирам веднага? Това не знам как ще го преживея но да се надяваме че ще успея щото иначе на изпита ще се издъня а той е едва след 5дни. Часа ми свърши и се качи друго момче. Помолих и ме свалиха на центъра.
part3 - Pharmacy
Остана най-важната част - да купя лекарствата на бащата и на сестрата. Лудостта ест е при по - големите, затова и там беше забавната част. Да вметна само, че докато чакахме лекарката да дойде за сестра ми там, аз отидох при заместващия личния лекар на бащата за да му изпишетам по здравната каса. Та слизам аз на центъра,след като съм карал и за малко да прегазя лапито, в леко нетрезвомислешо състояние( нетрезвото доиде след случката с лапито, да не мислите че пиян карам ). Отивам аз в "Марешки" , чакам си реда и им давам там книжката с рецептата, те ми казват че не мойело то така и двете работи на една рецепта и ми я връщат.Отивам във втора аптека там ми я взеха и таман да ми дадат лекарствата и хоп педерастите от "марешки" си сложели печата и само там вече може да се изпълни. Решавам че лекаря няма да ми откаже да ми напише нова и се връштам до полклиниката. Чукам -няма никой, ми той човека си е тръгнал. Реших че тези от "марешки" ще поддадат и се връщам там. Мамиту им само ме ядосаха още повече - не ставало то така никъде нямало да я изпълнят така или иначе, не ми се занимаваше, щото ми стана ясно че няма ми помогнат и си тръгнах. Помислих малко и реших да си пробвам за последно късмета, щото ако се прибера без лекарства, бащата няма други а той лесно дига кръвно и просто е достатъчно сложно за да го занимавам и него, а аз да не сам малък в крайна сметка. Отидох при мойта лекарка, която беше така мила да припише рецептата както трябва,всяко лекарство на отделна рецепта, и да фълшифицира подписа на доктора на тати и да ме спаси от мъките ми.А да кажа, първия ми искаше пари, а моята я питах и тя отказа , Евала! Аферим! дет му са вика.Всичко като е наред ест мина по вода в аптеката и ест не ги взех от "ма(га)решки" а от друга аптека.
Прибирам си се в къщи. Часът 15h деня едва сега започва. Колко ли други неща още могат да ми се случат??
Goodbye Crocodile !
6 април 2007 15:57
На глас
Полудявам ли ? ...а защо чак сега или не е ли рано? Днес пак си се дъня, мислите ми летят в поне три различни направления. Кой щял какво да прави, а дали за онова момиче не изглеждам като някой лунатик, луд маниак, който като си няма работа си натрапва мнението. Странно , да! Може би си измислям, та а з не съм такъв, а какъв съм тогава ? Личността ми е изградена по начин необясним за мен. Стараех се винаги да вземам това което смятам за най- добро от всички : майка татко, филми, приятели, да пречупвам мирогледа им през моите непостоянни разбирания за света и да полагам отговара като основи на съзнанието си.
До какво доведе това обаче ?
Вманиачено в нещо си същество т.е. АЗ . Мания за величие ме гони, каква мани я ще питате вие, та аз винаги съм искал да бъда незабележим(натова ще се върна пак) нима желанието да бъда първи в нещо не ме прави маниак. Желанието да стана THE ONE постоянното търсене на себе си ме води до мн разногласия аз самия не мога да се трая в повечето време. Да не бъда толкова самокритичен но през моментите,в които започвам да се вглъбявам и да навлизам в подробности тогава колкото и да се мъча ръся само глупости, за това е подобре да мълча. Сетих с ече по едно време бях доста мълчалив , да речем 5-7 клас и какво стана тогава - нищо, да нищо и в това ми беше проблема бях се изолирал за света, не че сега съм мн отворен към него, но поне се мъча да общувам. Дали точно в общуването не ми е дефекта или просто зависи от това кого играя. Замисляте се"За какво говори този?" лек пример: харсвам си значи едно девоиче и преди да имам каквито и да било намерения-съм себе си ( маниака на тема анимациики и horror- и и кървища с брутални сцени , рицаря който броди самотен щото ми избиха драконите :) , човека мислещ повече за фантастика и това как да я направим реалност дори от продуцентите нимащи такива филми и т.н. това което съм аз ) към изречението да се върнем :),но после искам да покажа че ставам за приятел( нещо повече имам в предвид ама не ми харесва как изглежда думата написана а и на звучене не е добра) и си почвам едни работи, едни маниакални SMS после едни обяснения като че ли искам нарочно да я изплаша да избяга и да ми каже"не!"
Какво трябва да правя със себе си ?
Да отида на психиатър. А Изолацията явно също не ми се отразява добре . Примера е налице : едва пети ден без нет,трети без да съм се виждал със съучениците и вече съм изхарчил около 3-4 лева за SMS- и и почвам да си пиша на компа нещо което и аз не знам какво е, но ако мога чрез самоанализ да си намеря грешката и да се поправя значи не сам просто някаква "биомашина" а нещо което най- малкото мисли . А относно мисленето Инструктора неколкократно и показва че не мисля, странно и вярно . Мога да се уча само от грешките си-това е факт! мисленето ми е праволинеино, или поне тка ми казват дали наистина детското шантаво дезориентирано мислене вече чезне и остава само математически подреденото затвърдено търсещо познатото мислене.Ако е така, защо от време на време търся нови преживявания и усещания или поне ги желая. Вече е крайно време да спра да пиша това което минава през ума ми и да седна да си решавам задачките.
до следващия път и нали наете " Не сме сами ! " (ще говоря само за себе си :) ние сме поне двама контролиращи и съжителстващи в тялото импулсивния и емоционален, и рационалния и здравомислещ.
See you Later Alligator
2 април 2007 12:51
До какво доведе това обаче ?
Вманиачено в нещо си същество т.е. АЗ . Мания за величие ме гони, каква мани я ще питате вие, та аз винаги съм искал да бъда незабележим(натова ще се върна пак) нима желанието да бъда първи в нещо не ме прави маниак. Желанието да стана THE ONE постоянното търсене на себе си ме води до мн разногласия аз самия не мога да се трая в повечето време. Да не бъда толкова самокритичен но през моментите,в които започвам да се вглъбявам и да навлизам в подробности тогава колкото и да се мъча ръся само глупости, за това е подобре да мълча. Сетих с ече по едно време бях доста мълчалив , да речем 5-7 клас и какво стана тогава - нищо, да нищо и в това ми беше проблема бях се изолирал за света, не че сега съм мн отворен към него, но поне се мъча да общувам. Дали точно в общуването не ми е дефекта или просто зависи от това кого играя. Замисляте се"За какво говори този?" лек пример: харсвам си значи едно девоиче и преди да имам каквито и да било намерения-съм себе си ( маниака на тема анимациики и horror- и и кървища с брутални сцени , рицаря който броди самотен щото ми избиха драконите :) , човека мислещ повече за фантастика и това как да я направим реалност дори от продуцентите нимащи такива филми и т.н. това което съм аз ) към изречението да се върнем :),но после искам да покажа че ставам за приятел( нещо повече имам в предвид ама не ми харесва как изглежда думата написана а и на звучене не е добра) и си почвам едни работи, едни маниакални SMS после едни обяснения като че ли искам нарочно да я изплаша да избяга и да ми каже"не!"
Какво трябва да правя със себе си ?
Да отида на психиатър. А Изолацията явно също не ми се отразява добре . Примера е налице : едва пети ден без нет,трети без да съм се виждал със съучениците и вече съм изхарчил около 3-4 лева за SMS- и и почвам да си пиша на компа нещо което и аз не знам какво е, но ако мога чрез самоанализ да си намеря грешката и да се поправя значи не сам просто някаква "биомашина" а нещо което най- малкото мисли . А относно мисленето Инструктора неколкократно и показва че не мисля, странно и вярно . Мога да се уча само от грешките си-това е факт! мисленето ми е праволинеино, или поне тка ми казват дали наистина детското шантаво дезориентирано мислене вече чезне и остава само математически подреденото затвърдено търсещо познатото мислене.Ако е така, защо от време на време търся нови преживявания и усещания или поне ги желая. Вече е крайно време да спра да пиша това което минава през ума ми и да седна да си решавам задачките.
до следващия път и нали наете " Не сме сами ! " (ще говоря само за себе си :) ние сме поне двама контролиращи и съжителстващи в тялото импулсивния и емоционален, и рационалния и здравомислещ.
See you Later Alligator
2 април 2007 12:51
11 март 2007
Първият изпит дойде!
Незнайната еуфория рано сутринта, дошла от незапомнения бурен сън, заглуши притесненията ми. Мисълта ми се бе откъснала от напрягащото чувство в мен. Бях забравил всичко или поне така го чувствах. Приятното чувство премина. Стомахът - се сви на топка, главата се пръска от информация, притеснението расте, а аз като че ли се смалявам. Последен шанс за преговор - преглеждам и разбирам, че няма от какво да се плаша: "Ама аз ги знам тез работи е .." . Единственото успокоително ,след шоколада (него го спрях заради бала, такава хубава риза, ама иска слабеене ) играенето на CS едва ми действа. Така се успокоих, че забравих за изпита и щях да закъснея. Бързите действия на баща ми ме спасиха. Отивам само мен чакат, комисията негодува - направо си ме поруга наум(предполагам ). Химикалът започва да трепери, да ама то не химикала ами аз треперя. Изнервен съм, стоящия до мен също забелязва това. Раздават изпитните листа. Започна се! "Я, ама това съм го знаел." - изникна в ума ми след бегъл преглед на въпросите. Давам всичко от себе си, предавам си работата и чакам с напрежение резултата. Единственото нещо което чух бе :"Да, продължаваш!" . Широка, доволна усмивка се лепна на лицето ми. Радостта настана. Мислих си само :" :D Остава само един изпит и ще мога да карам колата :D"
Абонамент за:
Публикации (Atom)