На глас

Полудявам ли ? ...а защо чак сега или не е ли рано? Днес пак си се дъня, мислите ми летят в поне три различни направления. Кой щял какво да прави, а дали за онова момиче не изглеждам като някой лунатик, луд маниак, който като си няма работа си натрапва мнението. Странно , да! Може би си измислям, та а з не съм такъв, а какъв съм тогава ? Личността ми е изградена по начин необясним за мен. Стараех се винаги да вземам това което смятам за най- добро от всички : майка татко, филми, приятели, да пречупвам мирогледа им през моите непостоянни разбирания за света и да полагам отговара като основи на съзнанието си.
До какво доведе това обаче ?
Вманиачено в нещо си същество т.е. АЗ . Мания за величие ме гони, каква мани я ще питате вие, та аз винаги съм искал да бъда незабележим(натова ще се върна пак) нима желанието да бъда първи в нещо не ме прави маниак. Желанието да стана THE ONE постоянното търсене на себе си ме води до мн разногласия аз самия не мога да се трая в повечето време. Да не бъда толкова самокритичен но през моментите,в които започвам да се вглъбявам и да навлизам в подробности тогава колкото и да се мъча ръся само глупости, за това е подобре да мълча. Сетих с ече по едно време бях доста мълчалив , да речем 5-7 клас и какво стана тогава - нищо, да нищо и в това ми беше проблема бях се изолирал за света, не че сега съм мн отворен към него, но поне се мъча да общувам. Дали точно в общуването не ми е дефекта или просто зависи от това кого играя. Замисляте се"За какво говори този?" лек пример: харсвам си значи едно девоиче и преди да имам каквито и да било намерения-съм себе си ( маниака на тема анимациики и horror- и и кървища с брутални сцени , рицаря който броди самотен щото ми избиха драконите :) , човека мислещ повече за фантастика и това как да я направим реалност дори от продуцентите нимащи такива филми и т.н. това което съм аз ) към изречението да се върнем :),но после искам да покажа че ставам за приятел( нещо повече имам в предвид ама не ми харесва как изглежда думата написана а и на звучене не е добра) и си почвам едни работи, едни маниакални SMS после едни обяснения като че ли искам нарочно да я изплаша да избяга и да ми каже"не!"
Какво трябва да правя със себе си ?
Да отида на психиатър. А Изолацията явно също не ми се отразява добре . Примера е налице : едва пети ден без нет,трети без да съм се виждал със съучениците и вече съм изхарчил около 3-4 лева за SMS- и и почвам да си пиша на компа нещо което и аз не знам какво е, но ако мога чрез самоанализ да си намеря грешката и да се поправя значи не сам просто някаква "биомашина" а нещо което най- малкото мисли . А относно мисленето Инструктора неколкократно и показва че не мисля, странно и вярно . Мога да се уча само от грешките си-това е факт! мисленето ми е праволинеино, или поне тка ми казват дали наистина детското шантаво дезориентирано мислене вече чезне и остава само математически подреденото затвърдено търсещо познатото мислене.Ако е така, защо от време на време търся нови преживявания и усещания или поне ги желая. Вече е крайно време да спра да пиша това което минава през ума ми и да седна да си решавам задачките.
до следващия път и нали наете " Не сме сами ! " (ще говоря само за себе си :) ние сме поне двама контролиращи и съжителстващи в тялото импулсивния и емоционален, и рационалния и здравомислещ.
See you Later Alligator
2 април 2007 12:51