Първият изпит дойде!

Незнайната еуфория рано сутринта, дошла от незапомнения бурен сън, заглуши притесненията ми. Мисълта ми се бе откъснала от напрягащото чувство в мен. Бях забравил всичко или поне така го чувствах. Приятното чувство премина. Стомахът - се сви на топка, главата се пръска от информация, притеснението расте, а аз като че ли се смалявам. Последен шанс за преговор - преглеждам и разбирам, че няма от какво да се плаша: "Ама аз ги знам тез работи е .." . Единственото успокоително ,след шоколада (него го спрях заради бала, такава хубава риза, ама иска слабеене ) играенето на CS едва ми действа. Така се успокоих, че забравих за изпита и щях да закъснея. Бързите действия на баща ми ме спасиха. Отивам само мен чакат, комисията негодува - направо си ме поруга наум(предполагам ). Химикалът започва да трепери, да ама то не химикала ами аз треперя. Изнервен съм, стоящия до мен също забелязва това. Раздават изпитните листа. Започна се! "Я, ама това съм го знаел." - изникна в ума ми след бегъл преглед на въпросите. Давам всичко от себе си, предавам си работата и чакам с напрежение резултата. Единственото нещо което чух бе :"Да, продължаваш!" . Широка, доволна усмивка се лепна на лицето ми. Радостта настана. Мислих си само :" :D Остава само един изпит и ще мога да карам колата :D"