Днес си е голяма лудница де. Събуждат ме в 8 и 30 ч и сестрата иска на лекар да я водя, ми добре ама аз преди 9 не мога да стана и да мисля , да не говорим за хоикане. Аз кум 9 ставам живвам до кум и 15 и към 10.05 сме при лекаря. Познай ми той още не бил дошъл . Пред нас 3 лапита с родителите си ше го преживеем колко са трима... Лекарката идва към 10.35-40 , влиза първото, влиза второто, накрая и третото и хоп наш ред и таман да влезем едно лапи в инвалидна количка, кво да го праиш пуснахме го , и неговата не е лесна. Обаче мамиту им и мангали и цигани и всички там наши мургави лайна, едно бебе с майката и бабата умъкна са мамиту му пред нас тва става в 11.35. А май забравих да спомена имах час по кормуване в 11 и 45 по принцип, добре че човека имал работа и като му звъннах го отложи за 12.10 . И търпението вече изчерпано тъз мангалка кат влезе и теглих едни путки майни на глас така и малко ми мина, но не ми беше достатъчно де. Все пак към 12 и 40 влязохме за щастие сестрата от нищо страшно не беше болна само некви мехлемчета нещо и дадоха и за смукане - гърлото . После ест я попришпорих да можем се приберем навреме. С 5 мин закъснение успях да ида за шофирането, имах жреме около 15 мин да се помоткам в къщи, сестра ми незнам как издържа на темпото.
part 2 - Driving
Та карам си аз ест 23 час нямам си и представа кво прая, нищо че имам само 1 час до изпита, правя не малко грешки основно около оглеждането при ляв завой. Карам си малко неуверено ,бавно покрай болницата, в ляво са спрели кола до кола, насреща двийение, място колкото да се разминеш, цялото ми внимание е върху тва да не изчаткам някои или пък да не да се кача на тротоара. Вниманието ми е там , колита тъкмо понамаляха и се успокоих и едно лапенци, малко дете тича по улицата, дошло изневиделица, добре че инструктора до мен ми натисна спирачките. Паниката ме беше хванала а той реши и и да ми повика малко та да се "поуспокоя" сигурно, незнам. Това ме накара да се замисля наистина толкова ли мн искам книжка, за да поема отговорност за всички на пътя докато карам, щото не детето а шофйора е виновника. Взе ми се акъла, че и накрая ми вика мн показателни грешки съм направил."Къде отиваш ти бе?" мен ми се изпоти лайното дет се вика щото утре като взема книжката и пак изкочи, дали ще съумея да отреагирам веднага? Това не знам как ще го преживея но да се надяваме че ще успея щото иначе на изпита ще се издъня а той е едва след 5дни. Часа ми свърши и се качи друго момче. Помолих и ме свалиха на центъра.
part3 - Pharmacy
Остана най-важната част - да купя лекарствата на бащата и на сестрата. Лудостта ест е при по - големите, затова и там беше забавната част. Да вметна само, че докато чакахме лекарката да дойде за сестра ми там, аз отидох при заместващия личния лекар на бащата за да му изпишетам по здравната каса. Та слизам аз на центъра,след като съм карал и за малко да прегазя лапито, в леко нетрезвомислешо състояние( нетрезвото доиде след случката с лапито, да не мислите че пиян карам ). Отивам аз в "Марешки" , чакам си реда и им давам там книжката с рецептата, те ми казват че не мойело то така и двете работи на една рецепта и ми я връщат.Отивам във втора аптека там ми я взеха и таман да ми дадат лекарствата и хоп педерастите от "марешки" си сложели печата и само там вече може да се изпълни. Решавам че лекаря няма да ми откаже да ми напише нова и се връштам до полклиниката. Чукам -няма никой, ми той човека си е тръгнал. Реших че тези от "марешки" ще поддадат и се връщам там. Мамиту им само ме ядосаха още повече - не ставало то така никъде нямало да я изпълнят така или иначе, не ми се занимаваше, щото ми стана ясно че няма ми помогнат и си тръгнах. Помислих малко и реших да си пробвам за последно късмета, щото ако се прибера без лекарства, бащата няма други а той лесно дига кръвно и просто е достатъчно сложно за да го занимавам и него, а аз да не сам малък в крайна сметка. Отидох при мойта лекарка, която беше така мила да припише рецептата както трябва,всяко лекарство на отделна рецепта, и да фълшифицира подписа на доктора на тати и да ме спаси от мъките ми.А да кажа, първия ми искаше пари, а моята я питах и тя отказа , Евала! Аферим! дет му са вика.Всичко като е наред ест мина по вода в аптеката и ест не ги взех от "ма(га)решки" а от друга аптека.
Прибирам си се в къщи. Часът 15h деня едва сега започва. Колко ли други неща още могат да ми се случат??
Goodbye Crocodile !
6 април 2007 15:57
Няма коментари:
Публикуване на коментар