Настъпи и деня, в който се налага да замина. Затваряме една страница, за да започнем цяла нова глава. Желание, страх и тъга мътят главата ми. Единствено се радвам, че "разгръщането" бе подобаващо - събиране с малко дивеене и пийване с любимте ми съученици (вече бивши, но завинаги мои). Хойкането тепърва започва, както и истинския живот, "да видиш, хубаво ли е" :) . Страх ме е, че още не съм го осъзнал.. за тези, които тъгуват и са по-чувствителни или пък не са го осъзнали и те - не се мъчете, става само по- тежко. Намерете си някакво занимание, някой нов приятел ( ако сте изпратили на далеко сегашните си ), запълнете си съзнанието, не му давайте да си почива, просто да витае и да се връща към "Добрите стари Времена". Кажете едно " чао! " преди да тръгнете на познатите и приятелите, и тръгнете; времето минава бързо когато не мислиш за него и се проточва когато зорко го следим. Едно мигване и вече ще сме се върнали, така както минаха и последните пет години - просто миг. Много спомени, преживявания и неизказани желания остават потулени, и за дълго скрити, на сигурно в миналото.
Има още много неща, за които не мога да намеря думи да ги опиша, но така е ,все пак съм математик, а не литератор.Достатъчно разтресох Добрич, само ще кажа: " Пази се София, аз идвам! "
Don't worry... be afraid... I'll be back.
1 коментар:
много хубаво pavka.. споделям напълно :)
c u..
Публикуване на коментар