за Гъбълите

Гъбълите са обитатели на обитаемите пространства. Живеят там, където другите същества могат да ги видят. Обичат да общуват с всички видове. Опасността не ги плаши, те не знаят какво е страх. Имат странни привички: необичат да се цапат, защото обичат да са чисти; не харесват водата, защото поврежда естествения им цвят. Езикът им, не е точно от думи. Общуват посредством жестове и звуци. Ако няма други видове покрай тях могат да общуват дори без да се помръднат. Мислят общо, но си имат и свои интереси, размисли и стремежи. Живеят заедно на пасажи, но не са зависими един от друг. Могат да летят, но обичат да ходят. Всички са равни, властта и манията за величие са им непонятни. Нямат дума обясняваща взаимоотношенията им със света. Вселената не ги интересува. Времето е само фиктивно нещо. Живеят заради красотата от обитаването. Неразбират идеите за начало и край, за преди после. Всичко е сега, а със „скоро” изказват интереса си към нещата, които ще направят, но искат да приключат със заниманието си.

Сън от времето

Притъмнява. Слънцето се скрива.
На смяна в планинската кула, застъпва младия отогворник за времето Толеснал. Отговорно приема едва шестата си смяна и застава на пост, отменяйки Азонг-Орп .

Толеснал остава сам в кулата. Внимава да не прави резки промени в налягането.
Клепачите му натежават. Облаците се събират. Очите му шарят. Небето примигва. Тялото му се отпуска. Тъмно като в рог. Прокрадва се образ. Блесва светкавица. Сърцето му забързва. Гръмотевичен тътен. Затаява дъх. Ураган завилнява. Вижда лице. Небето се осветява. Атидорфа е. Ярък небосвод. Усеща я. Заваляват цветя. Тя се усмихва. Слънчеви лъчи се прокрадват. "Като в сън." - прошепва тя. Отваря очи.

Възцарил се е хаос. Примигва. Небето се затъмнява. Жадно се прозява. Вятъра засвирва свирепо. Примлясква жадно. Нищо не вали. Отпива от шишето с грог. Завалява пороен дъжд. Есенната картина е възстановена!
Старателно поставя точка в една книга и записва:
"20 сек Хаос; без жертви; евентуални трайни щети - неустановени"

Взех си анализа.

Взех си Анализа :)

Факти:
Взех си изпита на четвъртото явяване.

По-подробно:
Явих се мнооого пъти на изпити и поправки, и извънредни и поправка отново и взех, че го взех. Горд съм със себе си. Не че има с какво да се гордееш, не мога да взема изпита(всъщност изпитите - взех си и двта анализа :) три пъти ура) ; гордея се че пречупих мисълта и нрава си да се накарам да чета достатъчно за да ми хареса, а когато ти харесва ти носи удоволствие, а носи ли ти удоволствие... всичко става по-леко.

Хубаво е да обичаш каквото правиш и да правиш това което обичаш.

Имало едно време...

Живял някога един мъник.Вика ли му Лапа - бил наследил големите длани от баща си. Той бил младо момченце, което незнаело нищо за света.То обитавало брега на едно езеро, велико езеро, в неговите очи. С времето момчето растяло. Препятсвия се издигали едно след друго пред него, но той ги преборвал; за да не изменям историята много, трябва да кажа, че всяка пречка независимо, че била решавана трудно или най-често по грешния начин, била важна. Всяка малка стъпка изграждала Лапа такъв, какъвто вярвал и са го учили ,че трябва да стане.
Лапа го било страх от водата, и не от самата вода, а от това вероятно какво би могло да се случи на другите и дали би било много болезнено и неприятно за другите, ако се удави.Не се мяркал много покрай кея. С времето станал спокоен. Спокойствието го завладяло. Започнал да излиза на риболов навътре в езерото. Незавасимо дали е бурно, мрачно, ветровито или е слънчево на Лапа не му правело впечатление - той бил спокоен.
Езерото му станало малко. Лапа се преместил на брега на морето.
Първия път , когато стъпил на брега му той бил възхитен. Той бил убеден, че е намерил мястото, където ще се превърне в нещо ново. Започнал начисто, поне така си мислил той. Човек е такъв, какъвто е. След месец бурни емоции и опит за ново съществуване, Лапа намерил отново себе си в спокойствието. Онова спокойствие, което бил оставил в далечното вече езеро. Кипящото море успяло да предизвика нови реакции в Лапа, но само временни. Морето се опитвало да изкуши Лапа с даровете, които нощно време пенливите вълни изхвърлят на брега. Колко време, обаче може да се радва малко бебе на нова дрънкулка. Лапа свикнал дори с тези приумици на вълните. Еднообразието, скуката, безличието, умората и спокойствието се слели в едно монотонно състояние, в което бил потопен Лапа. Не се трогвал от нищо. Дните минавали, седмиците летяли, а месеците не се усещали. Лапа виждал, че се превръща в нищо. В такова дето е нищо, просто няма как да се опише по-добре, и все пак - всичко в което вярвал, поне веднъж смачкано; всекиго на когото вярвал - поне веднъж Лапа го е разочаровал; Ако в началото Лапа в мечтите си е бил голяма нежна, справедлива, силна и добре позната на всички мечка, то сега се бе превърнал в лаком като лисица, инат като магаре, изнервящ като дърта свекърва, ненаситен(в лошия смисъл) като Мечо Пух за мед - безформен звяр.
Но случило се така, че един ден Лапа се озовал пак пред онова спокойно езеро. Като малък често се бил гледал в плисукащата се до брега вода, представяйки си бъдещият изящен Мечок, в който ще се превърне. Лапа се сетил за тези си приумици като малък и нещо го жегнало, нещо го подтикнало да повтори тази безмислена детинщина. Лапа се вцепенил. В отражението той видял Звяра. Разбрал в какво се е превърнал, но дали осъзнавал сериозността и дали ще има волята и желанието да промени себе си...

Другият път - повече !

the good, the bad and the evil

Какво става, когато трима се борят за една и съща награда?

Двама губят и един печели. Възниква въпроса, естествен заради природата си( от егоизъм ): Как да спечеля?
Да прецакам другите.- никога не съм одобрявал тази стратегия. Това включва подмолни действия и вършене на глупости зад гърба на другия, спъване на техните действия - напълно непривмливо.
Да покажа ,че съм "по - ..." от другите. - с какво мога да съм по добър, та аз давам всичко от себе си. Не мога да дам постоянна заблуда, че съм някой друг - Аз съм себ си и ако като такъв не мога да спечеля, то по-добре да не го правя.

Нека няма втора и трета награда. Остава идеята да се отдадеш изцяло на опита за победа и когато(, ако) загубиш да се тормозиш много.
Важи правилото :"Колкото повече - толкова повече."( велик е Мечо Пух :)
Колкото повече се отдаваш на идеята за победа толкова ти нарастват шансовете, но после, при евентуална загуба, нещастието, от загубата е много по-голямо.

Като финални думи: Нека не мислим за загубата. Ние, хората сме оптимисти и само победата е важна. Но хората са едни , аз съм друг и затова се пазя, колкото ми позволява интелекта и силите

Твърдение:
Съществува момиче, такова че за всеки неин проблем аз мога да съм възможно решение.

Доказателство - засега няма.

...

Светлините в малкия град осветяват свежото небе. Мистично красиво, пленяващо розово, допълнено от снега. Силен вятър, неспирни валежи,всичко е огърнато от снега - той е навсякъде! Преспи, невиждани от 2-3 години задържат хората по домовете им пред камините и печките зачервени от бурните огньове вилнеещи в тях.Нажежени до червено буриите бумтят. Сините, жълти и оранжеви и ...всички други възможни цветове пламъци сгряват душата, предварително подгрята от сладкото вино. Червено, сладко леко тръпчиво сгряващо душата, сплутяващо семейството седнало на маса, отдавна не събирало се заедно.