4 weeks challenge

Four weeks without :

1. coffee and anything containing caffeine (no coffee, no cola, no black tea)
2. chocolate
3. sugar
4. beer (I don't know why I'm even trying without this in the summer. I hope the One will help me)

All you know me, be with me for that :) And have faith, I can do it.

Бакалавър по "Компютърни науки"

Е няма как да не се похваля и тук :) Вече официално станах бакалавър по "Компютърни науки". Да, да знам - и на мен нищо не ми говори това и не, не съм инженер, ама какво пък и бакалавър си е далавера :)
Честно казано не се чувствам по-умен, с по-голямо самочувствие и всичко присъщо за "интелигентните" хора (тези с дипломи). И така - радвам се, че завърших ФМИ-то, сигурно и то се радва, че се е оттървало от мен :) Чувствата са взаимни :) И все пак ми е тъжно, че трябва вече да се гмурна във водите на живота, затова ще опитам и едно магистърче да стана, ако ме приемат де :)
Ех, не го обичам това ФМИ, ама живота повече ме плаши. Дано се видим пак на есен, скъпо наше ФМИ :)

Трамвай №18

Вчерашният трамвай №18  направо изкърти! Ватмана явно беше намерил копчето за нитрото на трамвая. Бесни завои, придрънкване на колелета - истинско скоростно влакче. Имаше даже и елементи на ужас: примигващи светлини, врати, които тайнствено се отварят по време на завои. Много забавно! Само ако знаех кога пак е на смяна ватмана, бих се метнал специално заради него на трамвая. :)

Излез и се раздвижи :)

Предстоят няколко спортни събития, които няма как да не се отбележат и не, не е световното по футбол, то почна :)

На 20 юни, неделя ще се проведе акцията "Живей активно", очаквало се много щум, хора... не е като да не се е разчуло. Единствен недостатък е, че ще е много скучно откъм съревнование и изпитание на волята. Може би вече сте решили, че има нещо. В действителност всичко е прелюдия към по-важното събитие.

Изпитани за малки и големи, колоездачи, маратонци и мераклии
за 40-и път ще се проведе скороходната и колоездачна обиколка на Витоша.
Много забавно и интересно събитие. Имах възможността да участвам веднъж - много е яко.
Къса ти нервите, чупи ти краката, но пък дишаш чист въздух и е една от най-големите разходки, които ще направиш някога :), за мен лично бе най-голямата ми.

Много ще е яко и на двете, ако успея да отида на някое ще има ново включване.

Нервни хора ...

Нервни хора навскяъде, мрънкащи, претенциозни и аз съм един от тях.

"Електрическото напрежение (U) е физична величина, характеризираща изменението на потенциалната енергия на единица електрически заряд. Електрическото напрежение предизвиква протичането на електрически ток."(wikipedia)

Напрежението у хората е много осезаемо тези дни.
Разликата между текущото състояние на човека и неговата представа за "добър живот", предизвиква желанието за подобряване. Липсата на опит и воля, както и появата на други пречки по пътя често се посрещат остро от хората. Наслагването на проблемите по пътя води до повишаване на чувствителността на човек спрямо околните и то главно към тези, които не споделят възгледите му. И ако човек си позволи да събере прекомерно много от тази "негативана" енергия, то не го очаква нищо хубаво.("негативна" тя няма страна но самото и й събиране има негативни последсвия върху събиращия)

"Работно напрежение — най-голямото напрежение между електродите на кондензатора, което по време на работа не бива да се превишава. В противен случай ще настъпи пробив в диелектрика и кондензатора ще се повреди;
Пробивно напрежение — напрежението, при което се получава необратим пробив в диелектрика на кондензатора;"(wikipedia)

Горният цитат ме подсети и за още нещо: ако искаме да функционираме нормално без да получаваме "необратим пробив" трябва да поддържаме едно нормално ниво на ежедневното напрежение.

Градски транспорт, задръствания, (зарядът на Големия Град),
шефове, крайни срокове, контрол над качеството на работата, (зарядът на работещите),
контролни, изпити, сесия, проекти (зарядът на учащите),
приятели, гаджета, купони и излизания,(зарядът на социалния човек),
пари, квартира, храна и чисти дрехи, (зарядът на самостоятелния човек)

и всичкият този заряд, бил той полужителен или отрицателен, го събираме в себе си и се опитваме да го уравновесим.

Дали има формула за перфектното разпределение?
Сигурно, но и без формула се справяме, нали още не са ни сложили "ризите с дълги ръкави" ;).

The Spirit of Adventure

"Духът на приключението" е нещото, което ни води напред в живота. Той е контейнер на мечтите ни. Там държим всички измислени моменти и същества, отглеждаме желанията си и храним копнежите си. Той е дух, той е балон пълен с въздух, но от най-големите. Той е дирижабълът в който съзнанието ни достига висините на въображението.

Нека да го спукаме и да видим какво ще изскочи :)

за Гъбълите

Гъбълите са обитатели на обитаемите пространства. Живеят там, където другите същества могат да ги видят. Обичат да общуват с всички видове. Опасността не ги плаши, те не знаят какво е страх. Имат странни привички: необичат да се цапат, защото обичат да са чисти; не харесват водата, защото поврежда естествения им цвят. Езикът им, не е точно от думи. Общуват посредством жестове и звуци. Ако няма други видове покрай тях могат да общуват дори без да се помръднат. Мислят общо, но си имат и свои интереси, размисли и стремежи. Живеят заедно на пасажи, но не са зависими един от друг. Могат да летят, но обичат да ходят. Всички са равни, властта и манията за величие са им непонятни. Нямат дума обясняваща взаимоотношенията им със света. Вселената не ги интересува. Времето е само фиктивно нещо. Живеят заради красотата от обитаването. Неразбират идеите за начало и край, за преди после. Всичко е сега, а със „скоро” изказват интереса си към нещата, които ще направят, но искат да приключат със заниманието си.

Сън от времето

Притъмнява. Слънцето се скрива.
На смяна в планинската кула, застъпва младия отогворник за времето Толеснал. Отговорно приема едва шестата си смяна и застава на пост, отменяйки Азонг-Орп .

Толеснал остава сам в кулата. Внимава да не прави резки промени в налягането.
Клепачите му натежават. Облаците се събират. Очите му шарят. Небето примигва. Тялото му се отпуска. Тъмно като в рог. Прокрадва се образ. Блесва светкавица. Сърцето му забързва. Гръмотевичен тътен. Затаява дъх. Ураган завилнява. Вижда лице. Небето се осветява. Атидорфа е. Ярък небосвод. Усеща я. Заваляват цветя. Тя се усмихва. Слънчеви лъчи се прокрадват. "Като в сън." - прошепва тя. Отваря очи.

Възцарил се е хаос. Примигва. Небето се затъмнява. Жадно се прозява. Вятъра засвирва свирепо. Примлясква жадно. Нищо не вали. Отпива от шишето с грог. Завалява пороен дъжд. Есенната картина е възстановена!
Старателно поставя точка в една книга и записва:
"20 сек Хаос; без жертви; евентуални трайни щети - неустановени"

Взех си анализа.

Взех си Анализа :)

Факти:
Взех си изпита на четвъртото явяване.

По-подробно:
Явих се мнооого пъти на изпити и поправки, и извънредни и поправка отново и взех, че го взех. Горд съм със себе си. Не че има с какво да се гордееш, не мога да взема изпита(всъщност изпитите - взех си и двта анализа :) три пъти ура) ; гордея се че пречупих мисълта и нрава си да се накарам да чета достатъчно за да ми хареса, а когато ти харесва ти носи удоволствие, а носи ли ти удоволствие... всичко става по-леко.

Хубаво е да обичаш каквото правиш и да правиш това което обичаш.

Имало едно време...

Живял някога един мъник.Вика ли му Лапа - бил наследил големите длани от баща си. Той бил младо момченце, което незнаело нищо за света.То обитавало брега на едно езеро, велико езеро, в неговите очи. С времето момчето растяло. Препятсвия се издигали едно след друго пред него, но той ги преборвал; за да не изменям историята много, трябва да кажа, че всяка пречка независимо, че била решавана трудно или най-често по грешния начин, била важна. Всяка малка стъпка изграждала Лапа такъв, какъвто вярвал и са го учили ,че трябва да стане.
Лапа го било страх от водата, и не от самата вода, а от това вероятно какво би могло да се случи на другите и дали би било много болезнено и неприятно за другите, ако се удави.Не се мяркал много покрай кея. С времето станал спокоен. Спокойствието го завладяло. Започнал да излиза на риболов навътре в езерото. Незавасимо дали е бурно, мрачно, ветровито или е слънчево на Лапа не му правело впечатление - той бил спокоен.
Езерото му станало малко. Лапа се преместил на брега на морето.
Първия път , когато стъпил на брега му той бил възхитен. Той бил убеден, че е намерил мястото, където ще се превърне в нещо ново. Започнал начисто, поне така си мислил той. Човек е такъв, какъвто е. След месец бурни емоции и опит за ново съществуване, Лапа намерил отново себе си в спокойствието. Онова спокойствие, което бил оставил в далечното вече езеро. Кипящото море успяло да предизвика нови реакции в Лапа, но само временни. Морето се опитвало да изкуши Лапа с даровете, които нощно време пенливите вълни изхвърлят на брега. Колко време, обаче може да се радва малко бебе на нова дрънкулка. Лапа свикнал дори с тези приумици на вълните. Еднообразието, скуката, безличието, умората и спокойствието се слели в едно монотонно състояние, в което бил потопен Лапа. Не се трогвал от нищо. Дните минавали, седмиците летяли, а месеците не се усещали. Лапа виждал, че се превръща в нищо. В такова дето е нищо, просто няма как да се опише по-добре, и все пак - всичко в което вярвал, поне веднъж смачкано; всекиго на когото вярвал - поне веднъж Лапа го е разочаровал; Ако в началото Лапа в мечтите си е бил голяма нежна, справедлива, силна и добре позната на всички мечка, то сега се бе превърнал в лаком като лисица, инат като магаре, изнервящ като дърта свекърва, ненаситен(в лошия смисъл) като Мечо Пух за мед - безформен звяр.
Но случило се така, че един ден Лапа се озовал пак пред онова спокойно езеро. Като малък често се бил гледал в плисукащата се до брега вода, представяйки си бъдещият изящен Мечок, в който ще се превърне. Лапа се сетил за тези си приумици като малък и нещо го жегнало, нещо го подтикнало да повтори тази безмислена детинщина. Лапа се вцепенил. В отражението той видял Звяра. Разбрал в какво се е превърнал, но дали осъзнавал сериозността и дали ще има волята и желанието да промени себе си...

Другият път - повече !

the good, the bad and the evil

Какво става, когато трима се борят за една и съща награда?

Двама губят и един печели. Възниква въпроса, естествен заради природата си( от егоизъм ): Как да спечеля?
Да прецакам другите.- никога не съм одобрявал тази стратегия. Това включва подмолни действия и вършене на глупости зад гърба на другия, спъване на техните действия - напълно непривмливо.
Да покажа ,че съм "по - ..." от другите. - с какво мога да съм по добър, та аз давам всичко от себе си. Не мога да дам постоянна заблуда, че съм някой друг - Аз съм себ си и ако като такъв не мога да спечеля, то по-добре да не го правя.

Нека няма втора и трета награда. Остава идеята да се отдадеш изцяло на опита за победа и когато(, ако) загубиш да се тормозиш много.
Важи правилото :"Колкото повече - толкова повече."( велик е Мечо Пух :)
Колкото повече се отдаваш на идеята за победа толкова ти нарастват шансовете, но после, при евентуална загуба, нещастието, от загубата е много по-голямо.

Като финални думи: Нека не мислим за загубата. Ние, хората сме оптимисти и само победата е важна. Но хората са едни , аз съм друг и затова се пазя, колкото ми позволява интелекта и силите

Твърдение:
Съществува момиче, такова че за всеки неин проблем аз мога да съм възможно решение.

Доказателство - засега няма.

...

Светлините в малкия град осветяват свежото небе. Мистично красиво, пленяващо розово, допълнено от снега. Силен вятър, неспирни валежи,всичко е огърнато от снега - той е навсякъде! Преспи, невиждани от 2-3 години задържат хората по домовете им пред камините и печките зачервени от бурните огньове вилнеещи в тях.Нажежени до червено буриите бумтят. Сините, жълти и оранжеви и ...всички други възможни цветове пламъци сгряват душата, предварително подгрята от сладкото вино. Червено, сладко леко тръпчиво сгряващо душата, сплутяващо семейството седнало на маса, отдавна не събирало се заедно.

the paw is rising

Стоя си аз, без да пиша, без да се занимавам с това... наричища себе си blog и познайте какво получавам - критики. Как е възможно това , та аз дори не пиша в него ( критиката беше за това). И напълно в мой стил нека да си намеря оправдание...
ИмаХ собствено виждане за това какво се прави в един блог, аз го ползвах за приятел на когото казваш това онова, е явно съм грешал. Просто са ми липсвали достатъчно добри приятели на които да бръмча всеки ден. Съжалявам blog-че, вече ако се сетя да ти пиша - няма да е същото! Ще си говорим за неща различни от мадами( не че съм ти говорил за това ), лични изживявания и т.н. Така , така, не стига че говоря на blog ами и му се обяснявам.. и все пак за да ви откажа от идеята да погледнете тук ,по каквато и невероятна причина да сте попаднали, ще ви кажа, че от сега натаък ще продължавам да пиша неграмотно и на всичкото отгоре ще ви споменавам най- вероятно матрици, пространства, линейни оператори, булеви функции и... уфф трябваше да попрочета още малко за да мога да ви стресна.. и все пак ще пиша още и още все пак :) ще се повтарям и ще дрънкам глупости...
зъ т'ва, по-дууре си зиай шапката, чантата, гащите и кажи на майка си, чи съм та ...
if (you==girl) cout<<"..." // не съм в настроение за псувни
else cout<<" аз с ге**ве не се занимаам "; //пак ма удари лигата

The Day I Left...

Настъпи и деня, в който се налага да замина. Затваряме една страница, за да започнем цяла нова глава. Желание, страх и тъга мътят главата ми. Единствено се радвам, че "разгръщането" бе подобаващо - събиране с малко дивеене и пийване с любимте ми съученици (вече бивши, но завинаги мои). Хойкането тепърва започва, както и истинския живот, "да видиш, хубаво ли е" :) . Страх ме е, че още не съм го осъзнал.. за тези, които тъгуват и са по-чувствителни или пък не са го осъзнали и те - не се мъчете, става само по- тежко. Намерете си някакво занимание, някой нов приятел ( ако сте изпратили на далеко сегашните си ), запълнете си съзнанието, не му давайте да си почива, просто да витае и да се връща към "Добрите стари Времена". Кажете едно " чао! " преди да тръгнете на познатите и приятелите, и тръгнете; времето минава бързо когато не мислиш за него и се проточва когато зорко го следим. Едно мигване и вече ще сме се върнали, така както минаха и последните пет години - просто миг. Много спомени, преживявания и неизказани желания остават потулени, и за дълго скрити, на сигурно в миналото.
Има още много неща, за които не мога да намеря думи да ги опиша, но така е ,все пак съм математик, а не литератор.Достатъчно разтресох Добрич, само ще кажа: " Пази се София, аз идвам! "

Don't worry... be afraid... I'll be back.

Пак на глас

Днес си е голяма лудница де. Събуждат ме в 8 и 30 ч и сестрата иска на лекар да я водя, ми добре ама аз преди 9 не мога да стана и да мисля , да не говорим за хоикане. Аз кум 9 ставам живвам до кум и 15 и към 10.05 сме при лекаря. Познай ми той още не бил дошъл . Пред нас 3 лапита с родителите си ше го преживеем колко са трима... Лекарката идва към 10.35-40 , влиза първото, влиза второто, накрая и третото и хоп наш ред и таман да влезем едно лапи в инвалидна количка, кво да го праиш пуснахме го , и неговата не е лесна. Обаче мамиту им и мангали и цигани и всички там наши мургави лайна, едно бебе с майката и бабата умъкна са мамиту му пред нас тва става в 11.35. А май забравих да спомена имах час по кормуване в 11 и 45 по принцип, добре че човека имал работа и като му звъннах го отложи за 12.10 . И търпението вече изчерпано тъз мангалка кат влезе и теглих едни путки майни на глас така и малко ми мина, но не ми беше достатъчно де. Все пак към 12 и 40 влязохме за щастие сестрата от нищо страшно не беше болна само некви мехлемчета нещо и дадоха и за смукане - гърлото . После ест я попришпорих да можем се приберем навреме. С 5 мин закъснение успях да ида за шофирането, имах жреме около 15 мин да се помоткам в къщи, сестра ми незнам как издържа на темпото.
part 2 - Driving
Та карам си аз ест 23 час нямам си и представа кво прая, нищо че имам само 1 час до изпита, правя не малко грешки основно около оглеждането при ляв завой. Карам си малко неуверено ,бавно покрай болницата, в ляво са спрели кола до кола, насреща двийение, място колкото да се разминеш, цялото ми внимание е върху тва да не изчаткам някои или пък да не да се кача на тротоара. Вниманието ми е там , колита тъкмо понамаляха и се успокоих и едно лапенци, малко дете тича по улицата, дошло изневиделица, добре че инструктора до мен ми натисна спирачките. Паниката ме беше хванала а той реши и и да ми повика малко та да се "поуспокоя" сигурно, незнам. Това ме накара да се замисля наистина толкова ли мн искам книжка, за да поема отговорност за всички на пътя докато карам, щото не детето а шофйора е виновника. Взе ми се акъла, че и накрая ми вика мн показателни грешки съм направил."Къде отиваш ти бе?" мен ми се изпоти лайното дет се вика щото утре като взема книжката и пак изкочи, дали ще съумея да отреагирам веднага? Това не знам как ще го преживея но да се надяваме че ще успея щото иначе на изпита ще се издъня а той е едва след 5дни. Часа ми свърши и се качи друго момче. Помолих и ме свалиха на центъра.
part3 - Pharmacy
Остана най-важната част - да купя лекарствата на бащата и на сестрата. Лудостта ест е при по - големите, затова и там беше забавната част. Да вметна само, че докато чакахме лекарката да дойде за сестра ми там, аз отидох при заместващия личния лекар на бащата за да му изпишетам по здравната каса. Та слизам аз на центъра,след като съм карал и за малко да прегазя лапито, в леко нетрезвомислешо състояние( нетрезвото доиде след случката с лапито, да не мислите че пиян карам ). Отивам аз в "Марешки" , чакам си реда и им давам там книжката с рецептата, те ми казват че не мойело то така и двете работи на една рецепта и ми я връщат.Отивам във втора аптека там ми я взеха и таман да ми дадат лекарствата и хоп педерастите от "марешки" си сложели печата и само там вече може да се изпълни. Решавам че лекаря няма да ми откаже да ми напише нова и се връштам до полклиниката. Чукам -няма никой, ми той човека си е тръгнал. Реших че тези от "марешки" ще поддадат и се връщам там. Мамиту им само ме ядосаха още повече - не ставало то така никъде нямало да я изпълнят така или иначе, не ми се занимаваше, щото ми стана ясно че няма ми помогнат и си тръгнах. Помислих малко и реших да си пробвам за последно късмета, щото ако се прибера без лекарства, бащата няма други а той лесно дига кръвно и просто е достатъчно сложно за да го занимавам и него, а аз да не сам малък в крайна сметка. Отидох при мойта лекарка, която беше така мила да припише рецептата както трябва,всяко лекарство на отделна рецепта, и да фълшифицира подписа на доктора на тати и да ме спаси от мъките ми.А да кажа, първия ми искаше пари, а моята я питах и тя отказа , Евала! Аферим! дет му са вика.Всичко като е наред ест мина по вода в аптеката и ест не ги взех от "ма(га)решки" а от друга аптека.
Прибирам си се в къщи. Часът 15h деня едва сега започва. Колко ли други неща още могат да ми се случат??

Goodbye Crocodile !
6 април 2007 15:57

На глас

Полудявам ли ? ...а защо чак сега или не е ли рано? Днес пак си се дъня, мислите ми летят в поне три различни направления. Кой щял какво да прави, а дали за онова момиче не изглеждам като някой лунатик, луд маниак, който като си няма работа си натрапва мнението. Странно , да! Може би си измислям, та а з не съм такъв, а какъв съм тогава ? Личността ми е изградена по начин необясним за мен. Стараех се винаги да вземам това което смятам за най- добро от всички : майка татко, филми, приятели, да пречупвам мирогледа им през моите непостоянни разбирания за света и да полагам отговара като основи на съзнанието си.
До какво доведе това обаче ?
Вманиачено в нещо си същество т.е. АЗ . Мания за величие ме гони, каква мани я ще питате вие, та аз винаги съм искал да бъда незабележим(натова ще се върна пак) нима желанието да бъда първи в нещо не ме прави маниак. Желанието да стана THE ONE постоянното търсене на себе си ме води до мн разногласия аз самия не мога да се трая в повечето време. Да не бъда толкова самокритичен но през моментите,в които започвам да се вглъбявам и да навлизам в подробности тогава колкото и да се мъча ръся само глупости, за това е подобре да мълча. Сетих с ече по едно време бях доста мълчалив , да речем 5-7 клас и какво стана тогава - нищо, да нищо и в това ми беше проблема бях се изолирал за света, не че сега съм мн отворен към него, но поне се мъча да общувам. Дали точно в общуването не ми е дефекта или просто зависи от това кого играя. Замисляте се"За какво говори този?" лек пример: харсвам си значи едно девоиче и преди да имам каквито и да било намерения-съм себе си ( маниака на тема анимациики и horror- и и кървища с брутални сцени , рицаря който броди самотен щото ми избиха драконите :) , човека мислещ повече за фантастика и това как да я направим реалност дори от продуцентите нимащи такива филми и т.н. това което съм аз ) към изречението да се върнем :),но после искам да покажа че ставам за приятел( нещо повече имам в предвид ама не ми харесва как изглежда думата написана а и на звучене не е добра) и си почвам едни работи, едни маниакални SMS после едни обяснения като че ли искам нарочно да я изплаша да избяга и да ми каже"не!"
Какво трябва да правя със себе си ?
Да отида на психиатър. А Изолацията явно също не ми се отразява добре . Примера е налице : едва пети ден без нет,трети без да съм се виждал със съучениците и вече съм изхарчил около 3-4 лева за SMS- и и почвам да си пиша на компа нещо което и аз не знам какво е, но ако мога чрез самоанализ да си намеря грешката и да се поправя значи не сам просто някаква "биомашина" а нещо което най- малкото мисли . А относно мисленето Инструктора неколкократно и показва че не мисля, странно и вярно . Мога да се уча само от грешките си-това е факт! мисленето ми е праволинеино, или поне тка ми казват дали наистина детското шантаво дезориентирано мислене вече чезне и остава само математически подреденото затвърдено търсещо познатото мислене.Ако е така, защо от време на време търся нови преживявания и усещания или поне ги желая. Вече е крайно време да спра да пиша това което минава през ума ми и да седна да си решавам задачките.
до следващия път и нали наете " Не сме сами ! " (ще говоря само за себе си :) ние сме поне двама контролиращи и съжителстващи в тялото импулсивния и емоционален, и рационалния и здравомислещ.
See you Later Alligator
2 април 2007 12:51

Първият изпит дойде!

Незнайната еуфория рано сутринта, дошла от незапомнения бурен сън, заглуши притесненията ми. Мисълта ми се бе откъснала от напрягащото чувство в мен. Бях забравил всичко или поне така го чувствах. Приятното чувство премина. Стомахът - се сви на топка, главата се пръска от информация, притеснението расте, а аз като че ли се смалявам. Последен шанс за преговор - преглеждам и разбирам, че няма от какво да се плаша: "Ама аз ги знам тез работи е .." . Единственото успокоително ,след шоколада (него го спрях заради бала, такава хубава риза, ама иска слабеене ) играенето на CS едва ми действа. Така се успокоих, че забравих за изпита и щях да закъснея. Бързите действия на баща ми ме спасиха. Отивам само мен чакат, комисията негодува - направо си ме поруга наум(предполагам ). Химикалът започва да трепери, да ама то не химикала ами аз треперя. Изнервен съм, стоящия до мен също забелязва това. Раздават изпитните листа. Започна се! "Я, ама това съм го знаел." - изникна в ума ми след бегъл преглед на въпросите. Давам всичко от себе си, предавам си работата и чакам с напрежение резултата. Единственото нещо което чух бе :"Да, продължаваш!" . Широка, доволна усмивка се лепна на лицето ми. Радостта настана. Мислих си само :" :D Остава само един изпит и ще мога да карам колата :D"